MAC vs. PC

15 08 2008

Днес докато преглеждах какво ново е станало по света попаднах на картинките, които мислех за ползвам за една курсова работа на тема „MAC срещу PC“. Каламбурите са много готини и можете да ги видите по-долу, а за тези, които се интересуват повече по темата, можете да проследите линковете по-долу.

Линкове:

Курсовата ми работа – Тук

Презентацията към нея – Тук

Огромен сайт с много информация по темата – Тук

MAC Rocks!
PC Sucks!… Sad But True!





Копирачеството в метъл музиката

21 07 2008

Един месец след последната статия сядам да напиша нещо. За жалост не е свързано с изминалите концерти или с появилите се албуми (за тези неща по-късно – просто не остава време), но пък е нещо достатъчно интересно и обемно, че да ви занимава, докато аз напиша нещо ново.

Става въпрос за копирането на рифове в метъл (и рок) музиката. Дали съзнателно или от безизходица, някои наши герои покрадват това-онова от някои други наши герои. В YouTube има цяла поредица от клипчета, където нагледно е показано кое, как и кога е станало. Казва се:

Metal that sounds like other metal.

Авторът BakNBlack ни е сътворил богата колекция от заемки от знайни и незнайни метъл величия и невеличия 🙂 . Повечето сравнения, които ще чуете са достоверни и можем да заклеймим копирача, най-малкото като безидеен. Обаче има и част, в която нещата не си приличат, или прогресията на акордите е различна, което не прави ритъмът достатъчен, за да заклеймим дадена песен като копие. Също така музиката в крайна сметка най-често заляга на стандартни похвати, така че изсвирването на един най-прост арпеж не значи, че е уникален за някоя група – и тя, горката, го е видяла в някой учебник по „музикантставане“. Но да се върнем на същината – тези няколко минутни клипове ще ви накарат да си кажете „Да, бе!!!“ или пък „Тея безсрамни…“. Затова без повече излишни думи ви предлагам да се потопите в този „урок“ по композиране. Енжой! 🙂

You Rock! ™
I Rock! ®





В близкото компютърно бъдеще…

30 03 2007

От известно време следя абсолютно всичко, свързващо нашите тракери и ГДБОП (абе да си го кажем НСБОП). И с помощта на интелигентните хора, които се занимават с тези тракери, се показа на нашето интернет общество (което никак не е малко!), как легитимна държавна служба работи по нелегитмен, антиконституционен, незаконен, просташки, мутренски и пр. начин. Излязоха някои данни, за това как тази „нямало“ кампанийност в действията на ГДБОП, как зад ГДБОП „няма“ мутренски личности, как в крайна сметка крадецът вика „дръжте крадеца“. Но не е това темата на този пост. Още повече, че в началото на април Правната комисия към Европейския Парламент ще гласува декриминализирането на незаконния обмен на файлове и копиране на софтуер: “Това значи OK за нелегалния download на музика и филми от интернет”.

Темата на този пост е следната „историйка“, на която попаднах докато се интересувах от развитието на този проблем. Ето я и нея:

В близкото компютърно бъдеще….

Тате, може ли от твоята карта да платя 99 долара? Искам да платя една книга…
– Коя книга?
– Абе, този… Достоевски. „Престъпление и наказание“.
– Защо да я купуваш? Ние я имаме.
– Да? А в кой файл?
– Абе кви файлове. Ето я там, на рафта…
– Ууф. Че това е хартиена книга!
– Е и какво? Бях на твоите години, когато я четох за първи път.
– На твоите години, а твоите години… Тя няма търсачка. Как, според теб, да си намеря нужните ми цитати? Аудио-съпровод също няма.
Илюстрациите не са анимирани. Само текст, на който даже и шрифта не може да се смени… Ти какво? В училище всички ще ми се смеят! Сам си чети такива книги.
– Е добре. Ето ти я на DVD. Преди петнадесетина години си я купих.
– Какво? DVD? А с какво този антиквариат, според теб, да го прочета? До политехническия музей ли да ходя. Ти току виж ми предложиш и перфолента с Достоевски!
– Като си такъв умник, потърси си го в мрежата и си го свали безплатно.
– Бесплатно да си сваля книжка!?
– Ми да. Защо пък не? Върху книгите на Достоевски поради давност, от поне век, авторски права няма. Сигурен съм, че ще я намериш някъде там.
– Тате, ти да не си…! Може би при теб, в началото на века, всичко е можело да си го свалите безплатно. Ти не си ли чул, че вече пет години, от както авторские права на всички книги за вечни времена бяха дадени на Американската Асоциация на Издателите на Книги. Или искаш да ме затворят до живот, като членовете на сектата „Free Data“?
– Как така? Достоевски не е американец! Ние не сме на американска територия! Какво търсят тук американските издатели.
– А кой го интересува? Ти, баща ми, да не си случайно антиглобалист?
– Hе, ти какво! Сине, не ми се дават почти 100 долара за файл. Питай някой съученик да ти даде този файл. Все някой ще го е свалил. А след това ти ще им дадеш някой свой файл.
– Аха! Ако ми дадът своя Достоевски, то къде ще го чета?
– Как „къде“? Взимаш си копието и си чети в къщи.
– Ти съвсем си изостанал. Книгите могат да се четът само на този компютър, на който са я купили. Пък и кода на поляризацията ще е друг… Така че, тате, дай парите! Ще си купя нормална книга.
– Е, добре. Ето ти еднократна парола за плащане на 99 долара от нашата сметка. Като бях малък 100 долара бяха много пари…
– Ок. Свалих я. Thanks.
– Я дай и аз да видя… Сине, а какви са тези картинки? Такива неща май нямаше в романа…
– Това са баннери. Без банерите книгата струва 699 долара.
Отворения файл пъстрееше с мигащи обяви: „Axe Proffessional, 2018 – съвремената брадва с лазерно наточено острие“; „Козметически салон ‘Близнатата’ – ние няма да позволим да се превърнете в старица“; „Мъчат Ви проблеми? Психологическа служба за изповеди ‘Порфирий'“; „Кредитираме, осребряваме. Hиски проценти“; „RASKOLNIKOFF.COM – повикайте палава старица, където и да се намирате на земното кълбо“…
– Абе, сине, защо не виждам текста на романа? Колко трябва да изчакаме докато изчезнат банерите?
– Тате, ти да не падаш от Луната! Сто години ще чакаш. Текста се вижда през поляризираните очила. Без тях се вижда само рекламата!
– Това пък защо?
– Как защо? За да не може никой, освен заплатилия да чете книгата!
Представи си аз съм купил книгата, а някой без да е купувал нищо, я чете гледайки иззад рамото ми…
– Някаква тъпота. Добре, отивам да си взема очилата.
– Ха, ти будалкаш ли се! Файла е настроен само за моите очила. Други очила ще имат друг код за поляризация.
– Добре, я ми дай твоите очила. През тях ще чета.
– Как ще четеш? Та те не са настроени за твоя рисунък на ретината. Ти с тях ще виждаш само съобщение, че си сложил чужди очила! Тате, не ми пречи с твоите глупости! Трябва бързо да чета, докато не е изтекъл срока на лиценза, иначе ще трябва да го продължавам или книгата сама ще се изтрие. Hе пречи, чета…
След 3 часа…
– Фу! Прочетох я!
– Как цялата я прочете? „Престъпление и наказание“ за три часа?!
– Ами да. Аз и по-бързо щях да я свърша, ако не бяха рекламите на всеки половин час.
– Не ти вярвам! Кой е например Свидригайлов?
– Кой-кой?
– Аааа, Разбирам. Кой е Лужин? Коя е Соня Мармеладова?
– Абе тате! Откъде да знам! Аз си купих Home Edition. В тази версия има само как Раскольников уби старицата с брадвата, а след това се предаде. За да прочета за всичките останали трябваше Professional версията да купиме или въобще Enterprise Edition. Че ние нямаме толкова пари.
– Мда-а, ще се побъркам! Накъде отива света!
– Отишъл е вече! Там е! Преди 15 години трябваше да мислите, ако не и по-рано…





Никулден = Horrorfest!!!

7 12 2006

Никулден… един сравнително голям християнски празник, на който де що Николаевци и подобни има се крият, че ще трябва да се охарчат за „йедене и пиюване“.

Но откъде според вас тръгва всичко? Просто и ясно от нашата православна религия. Ще перифразирам митологията по следния начин: събрали се всичките светии да си мерят… егото, защото било крайно време да се реши в този свят, кой пък да му се не види какво ще управлява и за какво ще бъде „отговорен“. Наш Никола ще да е бил някой големец сред светиите, щото видиш ли му поверили де що вода по Светот Господен имало с всичко живо у нея (ха, още не се е сетил да иска такса за водата – явно е забравил, какво е да си человек земен) и така той станал пазител на моретата, реките, водните твари (включаем моряците) и подобни (естествено с времето това получава и малко модификации и модернизации – разни банкери и др.).

За това се е подредило в нашата древна традиция, на всеки Никулден да се тъпчем с рибоци или по-точно със шарани (аз лично не знам какво толкова й харесват на тая риба – от кости, можеш да си умреш гладен докато я ядеш – ама..).

Всичко ви прилича на някаква пълна идилия подобна на Коледните празници, но както винаги зад всичко стои една велика конспирация!!! Може ли да ми отговорите, какво са виновни риболяците, че някой си пич се казвал Николай? А, можете ли? Аз лично не знам отговора на този абсурден факт! Според вас, какво е усещането да те ХРАНОСМИЛАТ? Аз не знам, но съм сигурен, че не е много приятно!

Айде стига толкова – не можах да взема интервю от Ники шарана, щото не можах да му намеря главата, но догодина ще питам някой негов братовчед за мнение.

Шаран
P.S. А за прасето (или за западния адекват – пуйката) ще приказваме след половин месец





Баницата – начин на живот

31 10 2006

Баница

Моят приятел JohhnyJoint ми даде повод за морални излияния вчера по никое време, така че ще сложа моят коментар от неговия блог:

Значи следната работа… като приказваме за баници разбираме, че трябва да отговарят на следните изискания (ISO9002):

1. Трябва да бъдат прекомерно мазни, така че ако си с нови дънки да трябва да ги переш заради капките (няма спасение от това – част е от Конвенцията с производителите на дрехи)

2. Артикула да се казва „Баница със сирене“, но всички сме задължени да не обръщаме внимание на изварата в баницата

3. За да бъде премахнат проблема с излишъка на електроенергията – производителите на баници Ви ги продават с темепратура на тялото (демек баницата) поне 72 градуса по Целзий. Във връзка с някои от точките от Спогодбата със представителите на Електоренергетиката, цената на баницата се качва правопропорционално на цената на тока – всяка седмица цената се вдига с 10 стотинки (беше 30, стана 40, сега е 50 и расте…)

4. И понеже в крайна сметка сме тарикатска държава, която още не е член на Евро съюза – Вие сте ЗАДЪЛЖЕНИ да си купувате родна бозица заедно с всяка бройка баница – естествено не обръщаме внимание на цената – и те прозводителите горките трябва да ядат, а от 2007-ма и патент и преустройка трябва да правят.

Няма нищо по-хубаво от една мазна баница и една лайняна боза всяка сутрин в даскало – помага както на отношенито ни към даскалите, така и на отношението ни към всички останали – аз ,следвайки тая система, утре ще застрелям някой даскал и после ще пребия някой съученик с цел обир!

Аре тва беше от мене!
You Rock ™
I Rock®