От известно време се каня да напиша нещичко за чичко Кинг, ама в последно време все не ми остава време :). Още повече, че почнах да му събирам филмографията, която повярвайте ми не е никак малка. Тя включва над 100 заглавия, правени по неговите текстове, но естествено не всичките са пълнометражни филми. Характерното за Кинг е, че всяка книга е шедьовър в своята област и това кара всеки негов почитател да тръпне в очакване на следващото му произведение. Един пример за неговия култов статус е фактът, че само две години след излизането на първата му книга („Кери“), тя бива филмирана.
Стивън Едуин Кинг (роден на 21 септември, 1947) е американски писател, известен най-вече със своите романи на ужаси, които го превръщат в един от най-продаваните писатели на 20 век.
Историите на Стивън Кинг обикновено разказават за обикновени хора – семейства от средната класа, деца, писатели – замесени в зловещи и обикновено свръхестесвени преживявания. Кинг е познавач на хорър жанра, както проличава в книгата „Танц на ужаса“ („Danse Macabre“), в която описва развитието на литературата и филмите от този жанр.
Освен това Стивън Кинг пише творби, които не съдържат свръхестествени елементи, например новелите „Тялото“ и „Рита Хейуърт и Изкуплението Шоушенк“. Екранизациите „Изкуплението Шоушенк“ и „Зеленият път“ са номинирани за Оскар в категорията Най-добър филм.
Стивън Кинг е роден в Портланд, щата Мейн, в семеството на Доналд и Рут Пилсбъри Кинг. През 1949 г. баща му напуска семейството и Рут отглежда сама Стивън и по-големия му брат Дейвид, понякога изпадайки в големи финансови затруднения.
Стивън Кинг пише своите първи истории на 7-годишна възраст. В училище той продава на своите съученици разказите, които пише. Той не е обичан от учителите и след като го разкриват, е принуден да върне печалбите от своите продажби.
Стивън печата разказите си на циклостилната машина на брат си Дейвид, който издава списанието „Парцалът на Дейв“ („Dave’s Rag“). „Парцалът на Дейв“ се занимава с местни събития и Стивън често допринася за него.
На 13 години той намира кашон със стари книги на баща си, основно хорър и научна фантастика. Това е важно преживяване за него и силно повлиява младия писател.
От 1966 до 1970 г. Кинг следва Английски език в университета в Мейн. Там той пише колона в училищното списание, наречена „Боклукчийската кола на Кинг“ („King’s Garbage Truck“). В университета Кинг се запознава с Табита Спърс, за която се жени през 1971 г. За да се издържа, Кинг се захваща със странни работи. Една от тях е в индустриална пералня, където той събира материал за разказа си „The Mangler“.
През 1971 г. Кинг започва да преподава в Хампден, щата Мейн. Той живее с жена си и поне едно дете в каравана. Кинг трудно свързва двата края и припечелва с писането на разкази, публикувани най-вече в мъжки списания. По това време той започва да пие. Този проблем го съпровожда повече от 10 години.
През този период Стивън Кинг започва няколко романи, сред които историята за момиче със свръхестествени психични сили. В отчаянието си Кинг изхвърля ръкописа в боклука. По-късно той открива, че Табита го е спасила, и това го насърчава да завърши романа, наричайки го „Кери“. През 1973 г. той изпраща „Кери“ на свой приятел от издателството Doubleday и малко или много забравя за него. По-късно той получава предложение от тях да купят романа за 2500 долара (това не е голяма сума за роман, дори по онова време). Години по-късно правата за книгата са продадени за 400 000 долара. Майката на Кинг умира от рак на матката през февруари 1974 г., малко преди той да започне да получава пари от продажбата на „Кери“. След като получава първия си хонорар, той се отказва от учителството за сметка на писателската си дейност.Първото нещо , което купува с хонорара е сешоар на жена си Табита Кинг.
През следващите години Кинг издава много романи и сборници разкази с огромен комерсиален успех. Много от неговите романи са филмирани, например 1976 г. Кери от Браян де Палма и 1980 Сиянието от Стенли Кубрик.
В автобиографичната книга „За писането: Мемоар на занаята“ („On Writing: Memoir of the Craft“) Кинг признава, че повече от десет години има сериозен алкохолен проблем. Малко след като написва „Томичукалата“ (1988 г.) семейството и приятелите му се намесват, показвайки му намерените в неговия боклук доказателства за пристрастяванията му: бирени кутии, цигарени угарки, остатъци от наркотици. Той търси помощ и се отказва от пиенето в края на 80-те години.
През юни 1999 Кинг е тежко ранен, след като е блъснат от автомобил. Той прекарва 3 седмици в болница, претърпява различни операции и дълго време е измъчван от болки.
През 2002 г. Кинг оповестява, че ще се откаже от писането, след като завърши започнатите проекти.
Стивън Кинг пише 6 романа под псевдонима Ричард Бакман: „Гняв“, „Дългата разходка“, „Бягащият човек“ (филмиран с Арнолд Шварценегер в главната роля), „Пътна мрежа“, „Проклятието“ (също филмиран) и „The Regulators“. След като псевдонимът е разкрит, Кинг устройва мнимо погребение на Ричард Бакман. „The Regulators“ е издаден след „смъртта“ на Бакман. Кинг твърди, че ръкописът е намерен сред вещите на покойния писател.
Днес Кинг живее в Бангор, Мейн с жена си Табита Кинг, която също е писател. Трите им деца, Наоми Рейчъл, Джо Хил и Оуен Филип, са пораснали и живеят самостоятелно.
Още за Стивън Кинг:
PS: И не забравяйте – Стивън Кинг ви гледа дори когато спите!
You Rock! ®
I Rock! ™
Архивът на Fanatik Priest 