Въпреки че концертът мина доста отдавна, написах тази статия, за да дам по-голям отзвук на това, което се случва в музикалния свят, особено в нашата мила родина. Това беше и причината да възродя блога си (скоро вече ще се замисля и за ново име, но като поостане време).
Първо малко информация за незапознатите с групата: Onslaught са стара английска траш метъл група. Групата е основана в Бристол, Англия през 1983 година от китариста Nige Rockett и барабаниста Steve Grice. Тези момчета остават през всичките 25 години в групата и може да се каже, че те са сърцето й. Няма да се спускам в подробности за формирането на състава до днешен ден. Който иска да научи повече, може да проследи линковете, предоставени по-долу.
И така след сформирането групата почва да бичи музика под влиянието на втората вълна на пънка и записват демо. През 1984-а променят посоката към хеви метъла и, инспирирани от зараждащия се траш в Америка, издават първия си албум Power from Hell през 1985-а. Имиджът, създаден от песните, е на сатанинска основа, но да не се залъгваме – това е най-лесният начин да вдигнеш шум и да правиш „готини“ песни, но не те прави сатанист (за справка Tom Araya от Slayer е отдаден католик).
През 1986-а издават албума The Force с вокалист Sy Keeler, който пее и в последния албум и респективно видяхме на живо. През 1989-а излиза и третият албум In Search of Sanity, но под натиска на продуцента Sy e сменен с бившия вокалист на Grim Reaper и звука е доста полиран. На всичкото отгоре албумът е трябвало да излезе цяла година по-рано и всичко това води до разочарованието на феновете. И през 1990-а при записите на четвъртия албум, лейбълът не преподписва договора с момчетата и това е последната копка в гроба на групата.
Годината е 2004-а и метъл феновете вече усещат възраждането на траша. Старите титани се събират отново, останалите заедно през годините се завъщат към звученето си, а останалите верни на стила си издават едни от най-добрите си албуми изобщо. Не стига това ами и пъпчивите малдежи решават, че ТОВА е музиката и почват да бичат олдскуул и на места клиширан трашец с цел да си припомним добрите стари времена (когато съм бил на 2-3 годинки 🙂 ). Естествено и нашите герои събират сили и взимат решението да се съберат отново. Резултатът е албумът Killing Peace от 2007-ма, който се нарежда до, че и над нивото на старите албуми. Според мен това е доста силен албум, съчетал в себе си както старото звучене на траша, така и по-модерния звук и тенденции. Абе доста време го въртях на плейъра.
Този албум е причината за турнето, част от което стана и нашата любима столица. И така – концертът… но нека първо почнем с лошото. Първо самото мероприятие беше предвидено за първи април в читалище „Христо Ботев“ и като на шега концертът пропадна – неуредиците с транспорта на групата прецакаха цялото им турне, така че се наложи да почакаме до 4-ти май. Естествено не се мина и без смяна на китарст насред турнето, но това поне не даде лош отзвук върху цялата ситуация – ядрото на групата така или иначе си беше налице.
От тук започват моите приключения. Новата дата съвпадаше с някаква ваканция и беше кофти, че трябва да пътувам специално за случая, не че съжалявам, ама ианче беше по-яко. После се оказа, че концертът по програма трябва да започне един час след пристигането ми в София – няма кой да гледа какво пише на билета, а на всичкото отгоре и не съм погледнал къде е тъпото читалище. Няма такъв юруд! Газ до квартирата, вадя карта, тръгвам и след един трамвай и половина забелязвам, че нито картата, нито билетът са с мен. Ужас! Концертът започва всеки момент, а аз трябва да се връщам. Такси до квартирата и после още едно до читалището и какво да видя? Концертът още не е започнал (нормално) и всички се снимат с момчетата от Onslaught пред караваните им. Викам си, че поне стигнах навреме пък това, че пътуването излезе по-скъпо от билета, не трябва да ми прави впечатление.
И така след една бира от съседното магазинче (много удобно магазинче!!!) влизам в читалището заедно с 20-тина човека да гледаме наш’те български дет металурзи от Coprostasis, които направиха повече впечатление с вицовете между песните си. Вокалът на мен много ми замяза на Ицо Хазарта от родните ни рапъри Ъпсурт, не само като външен вид ами и като начин на говорене, ама това е малко друга тема… 🙂 След тях на сцената се качиха други наши дет металурзи – Eufobia. Момчетата бяха подгрявали предната или по-предната вечер Onslaught в Румъния и, понеже им се е вдигнал… имиджа, успяха да съберат феноменалните 30 човека публика, от които само един пиян тъпан се „кефеше“, през повечето време на пода 🙂 . Тука искам да отворя скоба, че картинката беше доста грозна – вънка бяха почти всички, които после напълниха малката заличка и въобще не щяха да ударят едно рамо на наш’те групи. Не че на мен ми харесаха, ама беше тъпо. Та да – Еуфобия не ми харесаха още повече от Копростазис. Още продължавам да се чудя за какво муе Флойд на китариста, като не го ползваше ма хич… Както и да е. След тях излязоха гърците Suicidal Angels, които забиха як олдскуул траш, понапълниха на половина залата и общо взето най-накрая ме раздвижиха. Направиха кавър на една от известните групи, но вече не помня нито коя беше песента, нито групата – нещо ми се мержелее като Sodom или Slayer.
След тях успях безпроблемно да се преместя на първа линия точно пред микрофона на Sy. Още с появяването си на сцената момчета почнаха да забиват толкова стегнато, че моментално взривиха публиката. Такъв хедбенгинг никога не бях правил, а и на Слейър и Металика не успях да го подобря :), там естествено имаше причини за това (на Слейър повече внимавах да остана ЦЯЛ на мястото си, а Металика са си по-леки и бавни). Преди всяка следваща песен пичовете благодариха за топлото и енергично посрещане от наша страна и ни връщаха още по-енергично забиване на песните. Целият концерт мина доста хомогенно и стегнато и всички усетихме атмосферата на олдскуул траша. Явно наистина направихме впечатление на групата, защото от тяхна страна получихме много ръкостискания от сцената и усмивки, а на всичкото отгоре и цели три (!) биса, като последният извън всякакви съмнения не беше предвиден – повториха една от най-силните песни от последния албум, а именно вратотрошача Burn. Концертът приключи, но още дълго време след това, групата се смеси с публиката и всеки, който поиска автограф или снимка получи. Аз лично успях да събера автографите и на петимата от групата върху билетчето (сега вече излезе по-скъпо от транспорта 🙂 ).
След този „100% Pure Thrash“ доволни и предоволни си тръгнахме от читалището, побрало около 250 човека. И успоредно с мислите как е възможно да се съберат толкова малко хора на този концерт (те и билетите бяха с таван 300) се прокраднаха и такива свързани с невероятното преживяване, възможността да видим тази култува група и мечтите и надеждите за по-скорошни подобни концерти – такива, от каквито много се нуждаем – истински метъл концерти! Като 300-та спартанци се противопоставихме на всепомитащата сила на Onslaught, но в крайна сметка бяхме издухани и с мокра тениска, без глас, без врат, но пък ухилен до уши се качвам в тролея и се прибирам да потопя спомена в сън.
You Rock! ™
I Rock! ®
Линкове:
Архивът на Fanatik Priest 