Наскоро се натъкнах на тези тексасци и ми отвяха главата. Бичат страшен траш, за който колкото и да пиша, ще е малко. Та вместо да цитирам други хора, ще ви дам MySpace профила им да се убедите сами, пък после да се похвалите с мнение. А ако цъкнете на картинката по-долу, ще имате възможността да си купите EP-то им.
You Rock! ®
I Rock! ™
Новините за Металика валят постоянно, но това не трябва да ни очудва предвид малкото време до излизането на новия им албум „Death Magnetic“ на пазара. Интересно е как допреди 5-6 години точно тази група започна дело срещу Напстър, а сега 1/3 от новата им творба беше показана от самите тях онлайн. Няма значение, факт е, че имаме налице нова песен, която можете да чуете на този линк
А тук са линковете за директно слушане:
Ето, може би такива песни очакваме от този албум. Но и този път няма да коментирам песента. Няма смисъл, след като само след две седмици и половина ще коментираме цялостно албума. Само като лично мнение ще добавя – дано останалите песни да са повече като тази, а не като предните.
Линкове към други статии свързани с албума:
Metallica Death Magnetic Widget
Първият сингъл от новия албум – The Day That Never Comes
Друга песен от албума – Cyanide
You Rock! ™
I Rock! ®
Излезе и новият сингъл от предстоящият албум на Metallica – Death Magnetic. Песента се казва The Day That Never Comes и можете да я чуете в YouTube:
Този път няма да коментирам качествата на песента, както беше в случая с Cyanide. Но едно е сигурно: от албум, който се очаква да завърне групата към корените си, точно тази песен да изберат като първи сингъл е меко казано странно или съмнително. Както и да е – ще разтягаме локумите чак като излезе Death Magnetic на 12-ти септември, както всички знаем.
You Rock! ™
I Rock! ®
Въпреки че концертът мина доста отдавна, написах тази статия, за да дам по-голям отзвук на това, което се случва в музикалния свят, особено в нашата мила родина. Това беше и причината да възродя блога си (скоро вече ще се замисля и за ново име, но като поостане време).
Първо малко информация за незапознатите с групата: Onslaught са стара английска траш метъл група. Групата е основана в Бристол, Англия през 1983 година от китариста Nige Rockett и барабаниста Steve Grice. Тези момчета остават през всичките 25 години в групата и може да се каже, че те са сърцето й. Няма да се спускам в подробности за формирането на състава до днешен ден. Който иска да научи повече, може да проследи линковете, предоставени по-долу.
И така след сформирането групата почва да бичи музика под влиянието на втората вълна на пънка и записват демо. През 1984-а променят посоката към хеви метъла и, инспирирани от зараждащия се траш в Америка, издават първия си албум Power from Hell през 1985-а. Имиджът, създаден от песните, е на сатанинска основа, но да не се залъгваме – това е най-лесният начин да вдигнеш шум и да правиш „готини“ песни, но не те прави сатанист (за справка Tom Araya от Slayer е отдаден католик).
През 1986-а издават албума The Force с вокалист Sy Keeler, който пее и в последния албум и респективно видяхме на живо. През 1989-а излиза и третият албум In Search of Sanity, но под натиска на продуцента Sy e сменен с бившия вокалист на Grim Reaper и звука е доста полиран. На всичкото отгоре албумът е трябвало да излезе цяла година по-рано и всичко това води до разочарованието на феновете. И през 1990-а при записите на четвъртия албум, лейбълът не преподписва договора с момчетата и това е последната копка в гроба на групата.
Годината е 2004-а и метъл феновете вече усещат възраждането на траша. Старите титани се събират отново, останалите заедно през годините се завъщат към звученето си, а останалите верни на стила си издават едни от най-добрите си албуми изобщо. Не стига това ами и пъпчивите малдежи решават, че ТОВА е музиката и почват да бичат олдскуул и на места клиширан трашец с цел да си припомним добрите стари времена (когато съм бил на 2-3 годинки 🙂 ). Естествено и нашите герои събират сили и взимат решението да се съберат отново. Резултатът е албумът Killing Peace от 2007-ма, който се нарежда до, че и над нивото на старите албуми. Според мен това е доста силен албум, съчетал в себе си както старото звучене на траша, така и по-модерния звук и тенденции. Абе доста време го въртях на плейъра.
Този албум е причината за турнето, част от което стана и нашата любима столица. И така – концертът… но нека първо почнем с лошото. Първо самото мероприятие беше предвидено за първи април в читалище „Христо Ботев“ и като на шега концертът пропадна – неуредиците с транспорта на групата прецакаха цялото им турне, така че се наложи да почакаме до 4-ти май. Естествено не се мина и без смяна на китарст насред турнето, но това поне не даде лош отзвук върху цялата ситуация – ядрото на групата така или иначе си беше налице.
От тук започват моите приключения. Новата дата съвпадаше с някаква ваканция и беше кофти, че трябва да пътувам специално за случая, не че съжалявам, ама ианче беше по-яко. После се оказа, че концертът по програма трябва да започне един час след пристигането ми в София – няма кой да гледа какво пише на билета, а на всичкото отгоре и не съм погледнал къде е тъпото читалище. Няма такъв юруд! Газ до квартирата, вадя карта, тръгвам и след един трамвай и половина забелязвам, че нито картата, нито билетът са с мен. Ужас! Концертът започва всеки момент, а аз трябва да се връщам. Такси до квартирата и после още едно до читалището и какво да видя? Концертът още не е започнал (нормално) и всички се снимат с момчетата от Onslaught пред караваните им. Викам си, че поне стигнах навреме пък това, че пътуването излезе по-скъпо от билета, не трябва да ми прави впечатление.
И така след една бира от съседното магазинче (много удобно магазинче!!!) влизам в читалището заедно с 20-тина човека да гледаме наш’те български дет металурзи от Coprostasis, които направиха повече впечатление с вицовете между песните си. Вокалът на мен много ми замяза на Ицо Хазарта от родните ни рапъри Ъпсурт, не само като външен вид ами и като начин на говорене, ама това е малко друга тема… 🙂 След тях на сцената се качиха други наши дет металурзи – Eufobia. Момчетата бяха подгрявали предната или по-предната вечер Onslaught в Румъния и, понеже им се е вдигнал… имиджа, успяха да съберат феноменалните 30 човека публика, от които само един пиян тъпан се „кефеше“, през повечето време на пода 🙂 . Тука искам да отворя скоба, че картинката беше доста грозна – вънка бяха почти всички, които после напълниха малката заличка и въобще не щяха да ударят едно рамо на наш’те групи. Не че на мен ми харесаха, ама беше тъпо. Та да – Еуфобия не ми харесаха още повече от Копростазис. Още продължавам да се чудя за какво муе Флойд на китариста, като не го ползваше ма хич… Както и да е. След тях излязоха гърците Suicidal Angels, които забиха як олдскуул траш, понапълниха на половина залата и общо взето най-накрая ме раздвижиха. Направиха кавър на една от известните групи, но вече не помня нито коя беше песента, нито групата – нещо ми се мержелее като Sodom или Slayer.
След тях успях безпроблемно да се преместя на първа линия точно пред микрофона на Sy. Още с появяването си на сцената момчета почнаха да забиват толкова стегнато, че моментално взривиха публиката. Такъв хедбенгинг никога не бях правил, а и на Слейър и Металика не успях да го подобря :), там естествено имаше причини за това (на Слейър повече внимавах да остана ЦЯЛ на мястото си, а Металика са си по-леки и бавни). Преди всяка следваща песен пичовете благодариха за топлото и енергично посрещане от наша страна и ни връщаха още по-енергично забиване на песните. Целият концерт мина доста хомогенно и стегнато и всички усетихме атмосферата на олдскуул траша. Явно наистина направихме впечатление на групата, защото от тяхна страна получихме много ръкостискания от сцената и усмивки, а на всичкото отгоре и цели три (!) биса, като последният извън всякакви съмнения не беше предвиден – повториха една от най-силните песни от последния албум, а именно вратотрошача Burn. Концертът приключи, но още дълго време след това, групата се смеси с публиката и всеки, който поиска автограф или снимка получи. Аз лично успях да събера автографите и на петимата от групата върху билетчето (сега вече излезе по-скъпо от транспорта 🙂 ).
След този „100% Pure Thrash“ доволни и предоволни си тръгнахме от читалището, побрало около 250 човека. И успоредно с мислите как е възможно да се съберат толкова малко хора на този концерт (те и билетите бяха с таван 300) се прокраднаха и такива свързани с невероятното преживяване, възможността да видим тази култува група и мечтите и надеждите за по-скорошни подобни концерти – такива, от каквито много се нуждаем – истински метъл концерти! Като 300-та спартанци се противопоставихме на всепомитащата сила на Onslaught, но в крайна сметка бяхме издухани и с мокра тениска, без глас, без врат, но пък ухилен до уши се качвам в тролея и се прибирам да потопя спомена в сън.
You Rock! ™
I Rock! ®
Линкове:
Изпълнител: Judas Priest
Албум: Nostradamus
Година: 2008
Времетраене: 1:42:35
Траклист:
ACT 1:
01 Dawn of Creation
02 Prophecy
03 Awakening
04 Revelations
05 The Four Horsemen
06 War
07 Sands of Time
08 Pestilence and Plague
09 Death
10 Peace
11 Conquest
12 Lost Love
13 Persecution4
ACT 2:
01 Solitude
02 Exiled
03 Alone
04 Shadows in the Flame
05 Visions
06 Hope
07 New Beginnings
08 Calm Before the Storm
09 Nostradamus
10 Future of Mankind
Дълго време се чудех дали да правя ревю на този двоен албум, но в крайна сметка се реших. Започвам с очакванията на хората за този албум преди неговото издаване. Повечето така и не осъзнаха, че щом ще бъде концептуален, пък и с името „Нострадамус“, няма да е това, което сме свикнали да очакваме от Priest – а именно енергия, бързички и не особено дълги песни, мачо-хеви с много кожи, две натопорчени китари и четири и половина октави глас… Ех! Аз бях от тези, които си казаха: „Да, това няма да е стандартен албум на чичковците, но сигурно са го докарали и са го направили да си заслужава!“ Уви, дори и след като нямах предубеждения за албума и общо взето бях положително настроен, мога да кажа, че не си заслужава… много.
Няма да обсъждам песните отделно, така или иначе не обичам да цепя албуми на песни, камо ли пък концептуални. Но от изброените по-горе характеристики на музиката на Judas Priest е останал само вокала. Мамка му, дори и Scott Travis не свири с присъщата му атака и енергия, дори и на по-„вметалените“ песни. И защо по дяволите трябва за хеви-метъл група да ползвам „вметален“?
Нямам нищо против акустичните китари, напротив – обожавам ги, но идват малко в повече тук. Нормално е темпото да е по-бавно, но това е прекалено. Дори и да погледнем на албума не като на метъл опера, а като на рок опера, на този албум не можах да рокясам. Отделно няма да се заяждам, че темата вече е въведена в рок оперите не от друг, а от нашия именит китарист Николо Коцев (с вокали от Джо Лин Търнър – разтърсете се за повече инфо – заслужава си), но някак си може пък чичковците да не знаят за това…
Вярно, двойната китарна атака е налице, пък и Халфорд, въпреки че ползва по-ниските регистри (нормално) си пее както винаги на ниво, но като цяло усетих емоцията в албума повече като тъжна и прочувствена от вътре, а не като апокалиптична (на вътрешно ниво) – аз поне ако бях Нострадамус и видя, какво предстои на човечеството, първо ще полудея от ужас и чак като се съвзема може и да почна да се сдухвам.
Равносметката: К. К. Downing и Glen Tipton са били на интересни гъби и треволяци и са го раздали прочувствено, ама чак ми се къса сърцето. Поне на моменти явно тръсват нещо по-така, че си правят солата готино (въпреки че не блестят с нещо). Ian Hill по закон не присъства в албума като челна фигура, но по-страшното е, че и Scott Travis го е налегнала летаргията. Халфорд мачка, въпреки че този път не си стиска мъжеството за някоя октава отгоре (що бил гей накрая), но защо трябва Металния Бог да се доказва като ученичка след 38 години успешна кариера, като един от най-знаковите вокалисти въобще? Да знаем, че може да пее както си пожелае и да, интересно беше да изпее нещо на италиански, но да симулира италианската естрада и то по такъв смешен начин… абе въобще не се зарадвах.
Какво ми бяга през цялото ревю… да видим… а, да – клавирите! Ужас и безумие! По начало до преди време тотално не се кефих на клавири в метъл музиката, но с времето и опита, който натрупах видях, че може да се ползват перфектно и да звучат невероятно и на всичкото отгоре хомогенно – дали като ритъм или солиращ инструмент или като такъв за атмосфера и по-модерни ефекти, определно могат да са само в плюс на една песен… Сега си припомних какво толкова не харесвах в тея клавири навремето и как те могат да са в минус – няма да коментирам повече ами ги чуйте сами, за мен са ужасни, но някой може пък да му допаднат – просто тези мидита от Втората Световна не могат да ми погалят ухото.
Иначе след толкова мърсене по албума от моя страна, мога да кажа, че най-малкото търпи няколко слушания, поне за интереса, но не знам за по-нататък. Признавам си, че не съм го изслушал 10 пъти, за да мога да имам реална оценка, така че може по-нататък да ми се открехне в положителна посока, но ме съмнява – ако има такъв резултат, сигурно ще е, защото съм му привикнал вече. Нямам за задача да поставям оценки, но ако трябваше да му пиша цифричка, трудно щеше да е по-голяма от 6, може и половина.
Завършвам с един цитат от ревюто на албума в Blabbermouth.net: „With apologies to EXODUS, JUDAS PRIEST have created one fabulous disaster with „Nostradamus“.
You Rock! ™
I Rock! ®
Архивът на Fanatik Priest 